Под всяка шапка
на всеки ъгъл
под сиво слънце
хладно
стъклени
минават бързи дни.
И във водата захарна
отплуват
малките
червени риби.
В солените вълни
през мръсните стъкла
пак виждам теб.
И цялата поезия
набъразо
надраскана
на касова бележка с
12.99 цена
няма да застане на пътя
на крилата,
които
насила
ме водят
у дома.

пети клас

цигари каше
в малко
лъвско краче,
детска радост
в малка
детска раничка.
старост...

Леко на душата
Влажно между краката
Ситни стъпки под дъжда
Яж яйца
Яж яйца…

Изтича през ръцете ми
сън
спи ми се
в очите ми
ги няма
вече дните ми

бригадири (just for fun)

Циганчета мръсни,
рошваи ,
бездомни,
ще се съдиме до дупка,
познаваш ли баща ми?
Ке ви сбием всичките,
ке ви акаме в устичките
по дупките ще бъркаме
но в колибки няма да живеме.
Шум адски много
вдигаме,
бири адски много
пиеме.
Със нашите не сме
и вашите ги мразиме,
сами,
сами
на терасата
цигари адски много пушиме.
Е тва е
с одеала завити сме
по улиците болни сме.
И много
Недоволни сме.

Полетях срещу слънцето,
за да избягам
от мен
от града,
от желанията
и лудите,
случките,
очакването на нощта.
И пак ме стягаха
мислите,
случките,
лудите.
И желаех отново града,
пак да се върна
под сянката
да посрещна нощта.
Над покривите червени
на тясно при тебе
мокро
и сладко
трака машината тихо в нощта.

нов ден

Премести се,
промени се,
тракат копчетата,
трака в сърцето ми,
залепнали спомени,
думи и погледи.
Тракат в главата ми
въпроси и
питанки.
Питам
как
к защо,
и кога.
Не искам да направя
последната крачка
твърде ужсно
объркано
добре ми е тук.

отплуване

Облаците над моя град,
сама в транспорт
с мечти
и
100 %
във кръвта.
искам
наляво
потно
тъмно
синьо
през мен
тихо
тайно
на голо
в дъжда.
Погледни
през шумни компании
във мен.
Погледни надясно,
отмести глава,
тежко е ,
тежко е ,
не мисли за това.

138

Глаголни форми
във мрачни сгради,
отговорност прехвърлят
отдавна
закостенелите норми.
100 грама водка
в голямото, баце.
Могат да се вмъкват
в главата ти
грубо
сочещи с пръст,
морално погубени
родители смачкани.
Бягай,
бягай.
Разговорната реч пропускаш,
а кой те учи на реален живот?
довечера- театър,
ако не слушаш- бъркаш.
Утопичен атрибут
във малките чантички,
а всички са толкова
непоправимо
сбъркани.

Писмо

Бърнард,

Шум. В сърцето имам шум,
прехвърлям старите ти файлове,
през тях надничат другите ,
от мен там няма и следа.
И мислих ,
мислих
дълги вечери,
а ние сме били
отдавна вече счупени.
И не е бил за нас града,
принцеси в него не виреят,
обувките си никога не губя аз,
десет дупки ги пристягат,
нямам , нямам
своя тайна.

Лятото зад мен
спи,
спят тихо и другите.

В кутийката ни
светлина
все още има
и като поетите стари
в учебници,
подвързани със страх от провал,
нашето вкусно като ябълка
минало-бъдеще
се разпада
на пухчета
към морската гара.

Все така,
все така,
все така,
ние двамата с тебе сме лудите,
които не могат да бъдат в света.


Лей Чери

понякога

понякога когато говоря се смея,
за прикривам ужаса в мен
и често подхранвам демоните си -
малки и злобни,
гадни, смрадливи,
но пък си нямам друго.

избягвам да оставам сама,
за да не виждам отражението си -
изплашена, разплакана,
ядосана и зла.
студеният глас във ухото
ми действа отрезвяващо

В светлината на фаровете
по широко поле
крив монах отглежда макове.
Срещнах миналото
и :
едно, две
тихо прошепна,
със злоба погледна,
счупих костта си
на две три-места.

Вечер прозата не ми върви

Ако понякога ми липсва усмивката ти
и очите ти хладни, студени
няма да е защото обичам лицето ти.
Хората тук не разбират шегите ми,
усмивките им са изкривени и болни,
в очите им няма искрици засмени,
а във жълто избива синтетика.


* * *


Обаждане от никого не чакам
и писма не получавам аз от теб,
във времената сложни нас приклещили
парфюма ти усетих отдалече.
Между бедрата мокри тихо несъбудени
все по-рядко има трепети по теб,
белезите по ръцете ми
напомнят със мехурите си
за фатални нощи
завършили във чуждите легла,
но цялата фаталност минала е
във твоите вени през една игла.

Нели

Сред многото хора
в непознати лица
черно бяло, контрастно
блъскат ме луди
и страи смърдят.
Видях те теб
и ти мен видя,
тръпчивата захар
във твойта коса
наниза в окото ми
малка усмивка.
За пръв път те виждам
не да мълчиш,
а игриво, усмихнато,
някак безсмислено
каза ми тихичко:
"Христос воскресе!"
и аз замълчах.

Огледала

София

за моите колеги Веско и Стоянски

дисиденти
декаденти
деграданти
филолози
в новия век
на ненужни
облаги
дали
кога
или
бихме могли
да бъдем различни
себични
и не съвсем прозаични
млади
надеждни
страстни
души
интелигенти
измежду необходимост
да тъсрсим
утехи
успехи
припознаваме
своите дрехи
доспехи
в отминали вече
стари неща
и тъсрим
успешно
понякога
безутешно
новите
мили блага
как икаме
страстно желаем
viva la liberta

bored

парите, с които ще купиш сърецето ми
горят в нечий джоб
срещу топче найлон

разходка