28.4.09

Писмо

Бърнард,

Шум. В сърцето имам шум,
прехвърлям старите ти файлове,
през тях надничат другите ,
от мен там няма и следа.
И мислих ,
мислих
дълги вечери,
а ние сме били
отдавна вече счупени.
И не е бил за нас града,
принцеси в него не виреят,
обувките си никога не губя аз,
десет дупки ги пристягат,
нямам , нямам
своя тайна.

Лятото зад мен
спи,
спят тихо и другите.

В кутийката ни
светлина
все още има
и като поетите стари
в учебници,
подвързани със страх от провал,
нашето вкусно като ябълка
минало-бъдеще
се разпада
на пухчета
към морската гара.

Все така,
все така,
все така,
ние двамата с тебе сме лудите,
които не могат да бъдат в света.


Лей Чери

понякога

понякога когато говоря се смея,
за прикривам ужаса в мен
и често подхранвам демоните си -
малки и злобни,
гадни, смрадливи,
но пък си нямам друго.

избягвам да оставам сама,
за да не виждам отражението си -
изплашена, разплакана,
ядосана и зла.
студеният глас във ухото
ми действа отрезвяващо

19.4.09

В светлината на фаровете
по широко поле
крив монах отглежда макове.
Срещнах миналото
и :
едно, две
тихо прошепна,
със злоба погледна,
счупих костта си
на две три-места.

18.4.09

Вечер прозата не ми върви

Ако понякога ми липсва усмивката ти
и очите ти хладни, студени
няма да е защото обичам лицето ти.
Хората тук не разбират шегите ми,
усмивките им са изкривени и болни,
в очите им няма искрици засмени,
а във жълто избива синтетика.


* * *


Обаждане от никого не чакам
и писма не получавам аз от теб,
във времената сложни нас приклещили
парфюма ти усетих отдалече.
Между бедрата мокри тихо несъбудени
все по-рядко има трепети по теб,
белезите по ръцете ми
напомнят със мехурите си
за фатални нощи
завършили във чуждите легла,
но цялата фаталност минала е
във твоите вени през една игла.

6.4.09

Нели

Сред многото хора
в непознати лица
черно бяло, контрастно
блъскат ме луди
и страи смърдят.
Видях те теб
и ти мен видя,
тръпчивата захар
във твойта коса
наниза в окото ми
малка усмивка.
За пръв път те виждам
не да мълчиш,
а игриво, усмихнато,
някак безсмислено
каза ми тихичко:
"Христос воскресе!"
и аз замълчах.