7.12.09

Дръпни ,
отпий ,
гълтай ,
слушай ,
бягай ,
отиди ,
открадни,
изпуши
послените
лесно спечелени ,
тъмно зелени
летни
пари.
В широки
дънки
малки ,
стегнати ,
захарно изпечени ,
красиви
летни задници.
Сини ,
пустинни ,
леко миражни ,
квадратно
симетрични
камилски
летни
ковчези.
Замяни ,
упадъчни ,
пакетирани,
силни
и все пак
вкусни ,
по детски
паметни
западни мечти
Лицето ми
е като
бяла,
гладка,
хладна,
порцеланова
чиния
в тоалетната
умело
скрита.
И хладно е
ако ме
пипнеш
и хладна съм самата аз.
Като тоалетната
чиния
приемам всички
жалки,
плахи,
пияни,
неразумни,
неконтролируеми
остатъци
и във сърцето ми
остават
всичките ви
отвратителни
отпадъци.
Жълт,
малък,
някак
кисел,
твърде любим
във кофите
горящи
задължително
необходим,
той е моят
остров
във тъмното море
от огнени мечи
и той се блъска
страстно
в замръзнала вода,
главата ми
далечно
натежала
+7 часа
+ 12 пояса
студени
край хилави
дървета
с клиширани
листа
зелени,
под тях във черно
може би ,
солено
дъската дълга
оглежда се
край езеро
любимо
на детски сънища
в неясните компромиси.

3.12.09

когато пишкам
пускам
малка
палава
игрива
не много учтива
коварна
жълтоока
хлъзгава
змия.
и ако
все пак
не успея
на мига
да я опитомя,
тя твърде нелюбезно
със съскаща ирония
в гласа
хладно, хладно
твърде нагло
ще направи
гащите ми
да приличат
на накиснати
за дълго
във вода.