Вечер прозата не ми върви

Ако понякога ми липсва усмивката ти
и очите ти хладни, студени
няма да е защото обичам лицето ти.
Хората тук не разбират шегите ми,
усмивките им са изкривени и болни,
в очите им няма искрици засмени,
а във жълто избива синтетика.


* * *


Обаждане от никого не чакам
и писма не получавам аз от теб,
във времената сложни нас приклещили
парфюма ти усетих отдалече.
Между бедрата мокри тихо несъбудени
все по-рядко има трепети по теб,
белезите по ръцете ми
напомнят със мехурите си
за фатални нощи
завършили във чуждите легла,
но цялата фаталност минала е
във твоите вени през една игла.