Изтича през ръцете ми
сън
спи ми се
в очите ми
ги няма
вече дните ми

бригадири (just for fun)

Циганчета мръсни,
рошваи ,
бездомни,
ще се съдиме до дупка,
познаваш ли баща ми?
Ке ви сбием всичките,
ке ви акаме в устичките
по дупките ще бъркаме
но в колибки няма да живеме.
Шум адски много
вдигаме,
бири адски много
пиеме.
Със нашите не сме
и вашите ги мразиме,
сами,
сами
на терасата
цигари адски много пушиме.
Е тва е
с одеала завити сме
по улиците болни сме.
И много
Недоволни сме.

Полетях срещу слънцето,
за да избягам
от мен
от града,
от желанията
и лудите,
случките,
очакването на нощта.
И пак ме стягаха
мислите,
случките,
лудите.
И желаех отново града,
пак да се върна
под сянката
да посрещна нощта.
Над покривите червени
на тясно при тебе
мокро
и сладко
трака машината тихо в нощта.

нов ден

Премести се,
промени се,
тракат копчетата,
трака в сърцето ми,
залепнали спомени,
думи и погледи.
Тракат в главата ми
въпроси и
питанки.
Питам
как
к защо,
и кога.
Не искам да направя
последната крачка
твърде ужсно
объркано
добре ми е тук.

отплуване

Облаците над моя град,
сама в транспорт
с мечти
и
100 %
във кръвта.
искам
наляво
потно
тъмно
синьо
през мен
тихо
тайно
на голо
в дъжда.
Погледни
през шумни компании
във мен.
Погледни надясно,
отмести глава,
тежко е ,
тежко е ,
не мисли за това.

138

Глаголни форми
във мрачни сгради,
отговорност прехвърлят
отдавна
закостенелите норми.
100 грама водка
в голямото, баце.
Могат да се вмъкват
в главата ти
грубо
сочещи с пръст,
морално погубени
родители смачкани.
Бягай,
бягай.
Разговорната реч пропускаш,
а кой те учи на реален живот?
довечера- театър,
ако не слушаш- бъркаш.
Утопичен атрибут
във малките чантички,
а всички са толкова
непоправимо
сбъркани.