Писмо до Ваценцеее

айде махам лошият сън



Знаеш, много ню тингз, мноу емоции начи :П смесени, както винаги, то винаги съм вярвала в дуалиЗЪМЪТ, така да се каже.
Софийското уни върви, ама бавно и тегавко, много пари изяжда, почти като детенце ми е, само ме дразни- никнат му зъбки да ме хапе повечко и по- честичко, и като ходи залита, та да увлича и мен по страничните пътища :) пари за учбеници всеки път си казвам , че давам за последно, а после- аре само още един.... та от тук да скочим на темата за либоФтЪТ, дото силно ни вълнува, любоФтЪТ и тя така си вика- само още един път, ама я затвориха на скрито -покрито, затрито, домашно, родителско рехабилитационно местенце (дупенце), където допускат визити и плътски прояви от време на време, и сега любоФтЪТ уж е добре и ще живее (ама още един път само, дали... или) :) любоФтЪТ ми каза дъ мост уонтед за женорята , направо скарални, думички, аз взех, че ловд хим бек :П Мани, мани, лудост и безумие, гадост и зараза, като нагаЗА в дъ дийп шит и олл имошънъл стъфф става страшноу :) пробъбли гона гет хърт, няма нужда от припомняне.Но аз тебе ще те чакам скоро на *от 4 до 6 очи* да си ги думаме тези мили приказки , подсладени с ром, уи кен до ит пейка парти стайл, без дъ пейка парт, че иде яко студ- тук приложих и метереологичната информация, която, сигурна съм, ти така ийгърли икспект :Д след две седмици ставам голяма (поспалана, искам да стана мечица и да спинкам зимен сън и да сънувам голи мечоци, мамка му). Та като стана голяма кака русокоса с еййй такива цици.... ще се почерпя с три целувки- от Кики (Рики), от теб много искам една, ама с месец закъснение ще е пу пу, и една ще си млясна навътре към мен, малко селф естийм хи хи хи, ала бала, цуни муцуни.Айде, стига я изучава тая психология, за този семестър стига, хващай летящото чудо на чудесата и бек ту дъ руутс, шта черпя с котка и чушки.

ЗАВИНАГИ

сънувах

Теб за първи път от месеци насам. Лош сън, като последните няколко. Губиш се, мен не можеш да излъжеш, ставаш сянка, незабележим може би за другите. Усеща се липсата ти, има нещо празно в очите. Сутрин те търсят и са жадни, много жадни, изморени въпреки това. Учудваща е скоростта,с която се изтрелваш от леглото, помня преди се въргаляше часове из чаршафите докато се решиш да станеш, търкаш се като котараче във възглавницата, отваряш едно око и гледаш мързеливо, но доволно. Сега- празни очи и скачаш, леглото се разтриса от движенията ти, протягаш ръце към шкафа и после те няма. Супер автоматично и призрачно отваряш вратичката и се понасяш към празно място с нужните артикули. После пак те няма. Няма те дълго време и аз виждам само форма пред себе си. Ставаш прозрачен вече, не знам мислите ти, но виждам ръцете ти. В съня ми те са скръстени на гърдите ти, криеш ги умело, но аз виждам, защото знам какво има там. Големи рани, покрити с гной, бяла разтягаща се, лепнеща гадост те покрива и те раздира, отгоре има черна коричка. Кожата се разкъсва и ръцете ти се залепват една за друга през свивките, плътта се разтегля и тече бялата гадост, като разтопен кашкавал е, само че гори и отдолу се подава черното ти месо, покрито е с лилави синини, които се подуват и пълнят с въздух. Правиш опит да се освободиш, но раните се залепват една за друга все по-стегнато. Кожата се къса, теб не те боли, цялата болка е в мен, раздира ме, а черни дупки покриват телата и на двама ни. Ти обаче не чувстваш нищо, теб те няма, станал си истинска сянка, само аз знам, че те има, не съществуваш никъде другаде. Малките дупки, които никой не вижда, и те стават големи и гнойни, покрити с черната коричка, която е твърда и дебела, цепи се по дължина и меката кожа се сбръчква и пада. Парче по парче се стича по пода, няма те, няма те. Мекото стъкло се надува, втвърдява, разцепва, кърви, смърди, капе върху очите ми, залепва като восък. Така сме спокойни, защото не виждам и вече те няма наистина. Знам къде отиваш и кого ще срещнеш. Той е малък, безформен, излязъл на парчета и окървавен, познава те, защото носи твоите белези по мъртвото си тяло. Няма име и няма душа, единствена негова цел са кошмарите, понася те по чаршафите през кървавите ми бедра натам, където няма Нищо. В тъмното оставам аз със тежка смърт във вените, дебел слой кафяво по цялото ми тяло, задушаващо мъчение, дърпа надолу, вечна умора без край, няма наоколо никой.
Събуждането и връщането в реалността е тежко. Цял ден щом затворя очи виждам ръцете ти, залепнали рани, които изгарят, разкъсват мен.

Рано сутрин е студено и хубаво, някъде назад, далеч има мокри разхвърляни чаршафи и сутрешна ерекция , но чувството е безумен хлад.

Пет години назад и милион случки по късно
Липсата на малки жестове- в краката на хората довечера въпреки желанието и разума. Парещата липса на разбиране извкиква образи, които да ми се струват поне малко познати и някъде там по трасето се появяват думите.Обезумелият Тристан вика по вятъра- ти имаше много дни пред себе си, голямата буца лед в стомаха знаеше и предвеща, ще изкъпеш тялото си в кръвта на онези, които не виждат с меки
и нежни очи, да получиш нищо няма. Безсмъртието ти е в твоята липсата, нулева стойност на емоциите, Не-Човекът не може да разпозае другия такъв заради черната студенина по тялото, той съществува само сетивно и твоята мисъл се изчерпва с допира. Един последен път би трябвало да те остави присъстващ и изчистен, голямо търкалящо се кълбо, което заражда копнежа по дъжда. Ти няма да можеш да съществуваш, защото Не-Човекът не разпознава подобния такъв и ражда безтегловност. Капките са непознати за нашия вид и място тук няма. За теб. Задушаваш ли се докато държиш знанието в шепи? Хората са лъжливи мисли пуснати по течението .По пътя си ще срещнеш много празнота, всяко твое малко движение, поместване по правата те води към забравени призраци. Сядаш край тях около пропаст, те трябва да узнаят, да бъдат стоплени. В теб няма нищо, което да дава огън и затова разполагаш само със думи : Аз съм твоята Майка, убих те преди години ,за да мога да заспя, а днес идвам да закърпя сърцето си, вървях дълги дни в кал и прах, и мръсотия ,тежка и пуста като очите ти,те са пряко наследство от твоят създател. Кубчета лед във стомаха ми, искам невинната си кръв разлята по бялото неразбиране ,ти беше малък и не осъзна ,че дори не притежаваше форма ,засят в горещата пустощ, залята със знаци от таблица, попил капки от нечия буря ненужна, измамна Красота. Липсваше ми днес, както винаги, теб обаче те няма, съществувал си само в сълзите ми, които не бяха видяни, ще те нося от тук до Вселената, моята лудост край няма.

Пак те сънувах. Ставаш нахален. Събери си праи и си купи твоя собствена торта, стига вече на аванта, само за това ли идваш?Или ти хареса онази вчер виното? Заблуди ме снощи с mr. Sandman и малко (съвсем малко) КАЛЕ. Не си мисли ,че тази вечер няма да пусна да охранява,въпреки че той напоследък прекалява с ракията и млекото. аррррр

The Trial

Good morning Worm your honour
The crowd will plainly show
The prisoner who now stands before you
Was caught red handed showing feelings
Showing feelings of an almost human nature
This will not do
CALL THE SCHOOLMASTER
I always said he'd come to no good
In the end your honour
If they'd let me have my way I could
Have flayed him into shape
But my hands were tied
The bleeding hearts and artists
Let him get away with murder
Let me hammer him today
Crazy toys in the attic I am crazy
Truly gone fishing
Crazy toys in the attic he is crazy
They must have taken my marbles away
You little shit, you're in it now
I hope they throw away the key
You should talked to me more often
Than you did, but no you had to
Go your own way. Have you broken any homes up lately?
"Just five minutes Worm your honour him and me alone"
Baaaaaabe
Come to mother baby let me hold you in my arms
M'red I never wanted him to get in any trouble
Why'd he ever have to leave me
Worm your honour let me take him home
Crazy over the rainbow I am crazy
Bars in the window
There must have been a door there in the wall
When I came in
Crazy over the rainbow he is crazy
The evidence before the court is
Incontrovertible, there's no need for
The jury to retire
In all my years of judging
I have never heard before of
Some one more deserving
The full penalty of law
The way you made them suffer
Your exquisite wife and mother
Fills me with an urge to defecate
But my friend you have revealed your deepest fear
I sentence you to be exposed before your peers
Tear down the wall

first degree murder

breast-feeding

синтактичното мислене загражда,
а когато погледна назад
спомените ми са тъмни и болнично оцветени
да разбереш мислите ми
няма
няма

водата -студена и мътна,
а на морската гара
чувствам само топлина

по-късно забравих и забравена бях
и в огледалото образ
няма
няма

скрих всичко с голяма черна черта,
нощта все пак остана при мен
мокро и тежко
студено, ветровито пространство

* * *

добрата стара клиширана болка
пронизва гърдите,
безумно остър нож
сълзи и сополи
и тук става твърде физически точно
някой е стиснал гърлото ти с ръка
не стига въздух и ти текат лигите,
любовни чувства-кура ми
те минават от там често,
а другото е въображение и унаследени представи

* * *

светът изглежда толкова далечен днес
красив ,изпълнен със измами и лъжи
от утре може би ще стане мой отново.
а днес ще спя с отровния си дъх
стоманен и червен
взех каквото пожелах,останалото разруших.
дните ми са като птиците ,които толкова мразя
спират за малко и те поглеждат накриво,
после стават на пепел.
това е твоето мечтано етикетче
лъскава цигарена кутия
или просто лист ,на който записваме ненужни мисли,
а след това изчезваме и сме вече други.
и би било красиво пак да се въртим със вятъра ,
да казваме прекрасните лъжливи думи,
заспиваме със своите измислици
и няма нищо друго,
не безпокойте,днес създаваме...