Изтича през ръцете ми
сън
спи ми се
в очите ми
ги няма
вече дните ми

бригадири (just for fun)

Циганчета мръсни,
рошваи ,
бездомни,
ще се съдиме до дупка,
познаваш ли баща ми?
Ке ви сбием всичките,
ке ви акаме в устичките
по дупките ще бъркаме
но в колибки няма да живеме.
Шум адски много
вдигаме,
бири адски много
пиеме.
Със нашите не сме
и вашите ги мразиме,
сами,
сами
на терасата
цигари адски много пушиме.
Е тва е
с одеала завити сме
по улиците болни сме.
И много
Недоволни сме.

Полетях срещу слънцето,
за да избягам
от мен
от града,
от желанията
и лудите,
случките,
очакването на нощта.
И пак ме стягаха
мислите,
случките,
лудите.
И желаех отново града,
пак да се върна
под сянката
да посрещна нощта.
Над покривите червени
на тясно при тебе
мокро
и сладко
трака машината тихо в нощта.

нов ден

Премести се,
промени се,
тракат копчетата,
трака в сърцето ми,
залепнали спомени,
думи и погледи.
Тракат в главата ми
въпроси и
питанки.
Питам
как
к защо,
и кога.
Не искам да направя
последната крачка
твърде ужсно
объркано
добре ми е тук.

отплуване

Облаците над моя град,
сама в транспорт
с мечти
и
100 %
във кръвта.
искам
наляво
потно
тъмно
синьо
през мен
тихо
тайно
на голо
в дъжда.
Погледни
през шумни компании
във мен.
Погледни надясно,
отмести глава,
тежко е ,
тежко е ,
не мисли за това.

138

Глаголни форми
във мрачни сгради,
отговорност прехвърлят
отдавна
закостенелите норми.
100 грама водка
в голямото, баце.
Могат да се вмъкват
в главата ти
грубо
сочещи с пръст,
морално погубени
родители смачкани.
Бягай,
бягай.
Разговорната реч пропускаш,
а кой те учи на реален живот?
довечера- театър,
ако не слушаш- бъркаш.
Утопичен атрибут
във малките чантички,
а всички са толкова
непоправимо
сбъркани.

Писмо

Бърнард,

Шум. В сърцето имам шум,
прехвърлям старите ти файлове,
през тях надничат другите ,
от мен там няма и следа.
И мислих ,
мислих
дълги вечери,
а ние сме били
отдавна вече счупени.
И не е бил за нас града,
принцеси в него не виреят,
обувките си никога не губя аз,
десет дупки ги пристягат,
нямам , нямам
своя тайна.

Лятото зад мен
спи,
спят тихо и другите.

В кутийката ни
светлина
все още има
и като поетите стари
в учебници,
подвързани със страх от провал,
нашето вкусно като ябълка
минало-бъдеще
се разпада
на пухчета
към морската гара.

Все така,
все така,
все така,
ние двамата с тебе сме лудите,
които не могат да бъдат в света.


Лей Чери

понякога

понякога когато говоря се смея,
за прикривам ужаса в мен
и често подхранвам демоните си -
малки и злобни,
гадни, смрадливи,
но пък си нямам друго.

избягвам да оставам сама,
за да не виждам отражението си -
изплашена, разплакана,
ядосана и зла.
студеният глас във ухото
ми действа отрезвяващо

В светлината на фаровете
по широко поле
крив монах отглежда макове.
Срещнах миналото
и :
едно, две
тихо прошепна,
със злоба погледна,
счупих костта си
на две три-места.

Вечер прозата не ми върви

Ако понякога ми липсва усмивката ти
и очите ти хладни, студени
няма да е защото обичам лицето ти.
Хората тук не разбират шегите ми,
усмивките им са изкривени и болни,
в очите им няма искрици засмени,
а във жълто избива синтетика.


* * *


Обаждане от никого не чакам
и писма не получавам аз от теб,
във времената сложни нас приклещили
парфюма ти усетих отдалече.
Между бедрата мокри тихо несъбудени
все по-рядко има трепети по теб,
белезите по ръцете ми
напомнят със мехурите си
за фатални нощи
завършили във чуждите легла,
но цялата фаталност минала е
във твоите вени през една игла.

Нели

Сред многото хора
в непознати лица
черно бяло, контрастно
блъскат ме луди
и страи смърдят.
Видях те теб
и ти мен видя,
тръпчивата захар
във твойта коса
наниза в окото ми
малка усмивка.
За пръв път те виждам
не да мълчиш,
а игриво, усмихнато,
някак безсмислено
каза ми тихичко:
"Христос воскресе!"
и аз замълчах.

Огледала

София

за моите колеги Веско и Стоянски

дисиденти
декаденти
деграданти
филолози
в новия век
на ненужни
облаги
дали
кога
или
бихме могли
да бъдем различни
себични
и не съвсем прозаични
млади
надеждни
страстни
души
интелигенти
измежду необходимост
да тъсрсим
утехи
успехи
припознаваме
своите дрехи
доспехи
в отминали вече
стари неща
и тъсрим
успешно
понякога
безутешно
новите
мили блага
как икаме
страстно желаем
viva la liberta

bored

парите, с които ще купиш сърецето ми
горят в нечий джоб
срещу топче найлон

разходка

Писмо до Ваценцеее

айде махам лошият сън



Знаеш, много ню тингз, мноу емоции начи :П смесени, както винаги, то винаги съм вярвала в дуалиЗЪМЪТ, така да се каже.
Софийското уни върви, ама бавно и тегавко, много пари изяжда, почти като детенце ми е, само ме дразни- никнат му зъбки да ме хапе повечко и по- честичко, и като ходи залита, та да увлича и мен по страничните пътища :) пари за учбеници всеки път си казвам , че давам за последно, а после- аре само още един.... та от тук да скочим на темата за либоФтЪТ, дото силно ни вълнува, любоФтЪТ и тя така си вика- само още един път, ама я затвориха на скрито -покрито, затрито, домашно, родителско рехабилитационно местенце (дупенце), където допускат визити и плътски прояви от време на време, и сега любоФтЪТ уж е добре и ще живее (ама още един път само, дали... или) :) любоФтЪТ ми каза дъ мост уонтед за женорята , направо скарални, думички, аз взех, че ловд хим бек :П Мани, мани, лудост и безумие, гадост и зараза, като нагаЗА в дъ дийп шит и олл имошънъл стъфф става страшноу :) пробъбли гона гет хърт, няма нужда от припомняне.Но аз тебе ще те чакам скоро на *от 4 до 6 очи* да си ги думаме тези мили приказки , подсладени с ром, уи кен до ит пейка парти стайл, без дъ пейка парт, че иде яко студ- тук приложих и метереологичната информация, която, сигурна съм, ти така ийгърли икспект :Д след две седмици ставам голяма (поспалана, искам да стана мечица и да спинкам зимен сън и да сънувам голи мечоци, мамка му). Та като стана голяма кака русокоса с еййй такива цици.... ще се почерпя с три целувки- от Кики (Рики), от теб много искам една, ама с месец закъснение ще е пу пу, и една ще си млясна навътре към мен, малко селф естийм хи хи хи, ала бала, цуни муцуни.Айде, стига я изучава тая психология, за този семестър стига, хващай летящото чудо на чудесата и бек ту дъ руутс, шта черпя с котка и чушки.

ЗАВИНАГИ

сънувах

Теб за първи път от месеци насам. Лош сън, като последните няколко. Губиш се, мен не можеш да излъжеш, ставаш сянка, незабележим може би за другите. Усеща се липсата ти, има нещо празно в очите. Сутрин те търсят и са жадни, много жадни, изморени въпреки това. Учудваща е скоростта,с която се изтрелваш от леглото, помня преди се въргаляше часове из чаршафите докато се решиш да станеш, търкаш се като котараче във възглавницата, отваряш едно око и гледаш мързеливо, но доволно. Сега- празни очи и скачаш, леглото се разтриса от движенията ти, протягаш ръце към шкафа и после те няма. Супер автоматично и призрачно отваряш вратичката и се понасяш към празно място с нужните артикули. После пак те няма. Няма те дълго време и аз виждам само форма пред себе си. Ставаш прозрачен вече, не знам мислите ти, но виждам ръцете ти. В съня ми те са скръстени на гърдите ти, криеш ги умело, но аз виждам, защото знам какво има там. Големи рани, покрити с гной, бяла разтягаща се, лепнеща гадост те покрива и те раздира, отгоре има черна коричка. Кожата се разкъсва и ръцете ти се залепват една за друга през свивките, плътта се разтегля и тече бялата гадост, като разтопен кашкавал е, само че гори и отдолу се подава черното ти месо, покрито е с лилави синини, които се подуват и пълнят с въздух. Правиш опит да се освободиш, но раните се залепват една за друга все по-стегнато. Кожата се къса, теб не те боли, цялата болка е в мен, раздира ме, а черни дупки покриват телата и на двама ни. Ти обаче не чувстваш нищо, теб те няма, станал си истинска сянка, само аз знам, че те има, не съществуваш никъде другаде. Малките дупки, които никой не вижда, и те стават големи и гнойни, покрити с черната коричка, която е твърда и дебела, цепи се по дължина и меката кожа се сбръчква и пада. Парче по парче се стича по пода, няма те, няма те. Мекото стъкло се надува, втвърдява, разцепва, кърви, смърди, капе върху очите ми, залепва като восък. Така сме спокойни, защото не виждам и вече те няма наистина. Знам къде отиваш и кого ще срещнеш. Той е малък, безформен, излязъл на парчета и окървавен, познава те, защото носи твоите белези по мъртвото си тяло. Няма име и няма душа, единствена негова цел са кошмарите, понася те по чаршафите през кървавите ми бедра натам, където няма Нищо. В тъмното оставам аз със тежка смърт във вените, дебел слой кафяво по цялото ми тяло, задушаващо мъчение, дърпа надолу, вечна умора без край, няма наоколо никой.
Събуждането и връщането в реалността е тежко. Цял ден щом затворя очи виждам ръцете ти, залепнали рани, които изгарят, разкъсват мен.

Рано сутрин е студено и хубаво, някъде назад, далеч има мокри разхвърляни чаршафи и сутрешна ерекция , но чувството е безумен хлад.