Лелче,
дори когато ти миришат чорапите
да знаеш че много те обичам
защото навярно и
моите не са много читави
обичам да те намирам
във къщи
по пижама да се бориш с
компютъра
и после на терасата с цигари
целувки в тъмното
и само ние си знаем
колко е смешно
когато смущтаваш
всичко наоколо
но това е
защото
никави сили,
природни закони
и прочее
не биха издържали
на пряк сблъсък
със теб
и чорапите
в ъгъла

Дръпни ,
отпий ,
гълтай ,
слушай ,
бягай ,
отиди ,
открадни,
изпуши
послените
лесно спечелени ,
тъмно зелени
летни
пари.
В широки
дънки
малки ,
стегнати ,
захарно изпечени ,
красиви
летни задници.
Сини ,
пустинни ,
леко миражни ,
квадратно
симетрични
камилски
летни
ковчези.
Замяни ,
упадъчни ,
пакетирани,
силни
и все пак
вкусни ,
по детски
паметни
западни мечти

Лицето ми
е като
бяла,
гладка,
хладна,
порцеланова
чиния
в тоалетната
умело
скрита.
И хладно е
ако ме
пипнеш
и хладна съм самата аз.
Като тоалетната
чиния
приемам всички
жалки,
плахи,
пияни,
неразумни,
неконтролируеми
остатъци
и във сърцето ми
остават
всичките ви
отвратителни
отпадъци.

Жълт,
малък,
някак
кисел,
твърде любим
във кофите
горящи
задължително
необходим,
той е моят
остров
във тъмното море
от огнени мечи
и той се блъска
страстно
в замръзнала вода,
главата ми
далечно
натежала
+7 часа
+ 12 пояса
студени
край хилави
дървета
с клиширани
листа
зелени,
под тях във черно
може би ,
солено
дъската дълга
оглежда се
край езеро
любимо
на детски сънища
в неясните компромиси.

когато пишкам
пускам
малка
палава
игрива
не много учтива
коварна
жълтоока
хлъзгава
змия.
и ако
все пак
не успея
на мига
да я опитомя,
тя твърде нелюбезно
със съскаща ирония
в гласа
хладно, хладно
твърде нагло
ще направи
гащите ми
да приличат
на накиснати
за дълго
във вода.

It`s the day that never came,
happy hour didn`t happen.
Wings of grey,
they couldn`t fly,
so many thing we never say-
brown drops
of liquid sugar rays
through dark n cloudy
summer days,
dark sea
n bright, bright
dizzy sky

So as the sun smiles
down to me
I sometimes wish
I didn`t leave

Ah, fuck that shit
I hate the rhymes,
it ends like this-

Glue me with your salt
I am the pancake cat no more .

On and off, on and off, it`s nothing but white silence in a box
loud presence playing in a circle
around the globe
7000 miles of wet legs in the morning.
Dirty smiles and cruel waves,
behind closed doors -
"Would you like a drink
in the evening haze"
Slash your wrists
on the blue blue floor,
through the fish eyes
high contrast black,
it seemed that they
kind of liked the kisses.
Too proud and scared
they fell asleep
on the blue, blue floor
with wrists wide slashed
the cold,cold waves
could steal your breath.
Better silence it all
as she might regret
the happy times.
She was never meant to smile
I think she got it wrong

my dirty smoke
is like a
green fever
liquid night
salt deep in my breath
hard fire dancing
the slow rhythm
of you above me
could make eternity a dark breeze

magnetic poetry pt 1

baby dance with an angel wild girl
translucent women born sad and broken
desire naked mornings
delicious steel candy kissing
young brother will clean
hard velvet glass of every yesterday`s
stiff sex warm and wet steam
would have to listen as he`s blind
make his voice decay
the smiles r melting caramel
her needle heals she`ll never die

Слънцето залязва в очите ми
всеки ден
към 7, 7 и нещо
и тогава през мръсните си очила
спокойно мога
тайно
да осмивам света.

Днес в 6 и 30
някак твърде рано
лъчите удрят клепачите
и зная-
това е знак-
пак идва края.
Завърта се света
и аз със него-
там утре ще изпадна-
на друг
далечен бряг.
Вълните там не се разбиват
с викове красиви
и вече чувам аз шумът на моя град.
И той ми липсва истински ,
когато
рано сутрин
ме буди от сън
тишина.
Но дали във море от коли
и шум необятен
ще вкусвам
пак
на твоята
усмивка
слънчева
солта?

Под всяка шапка
на всеки ъгъл
под сиво слънце
хладно
стъклени
минават бързи дни.
И във водата захарна
отплуват
малките
червени риби.
В солените вълни
през мръсните стъкла
пак виждам теб.
И цялата поезия
набъразо
надраскана
на касова бележка с
12.99 цена
няма да застане на пътя
на крилата,
които
насила
ме водят
у дома.

пети клас

цигари каше
в малко
лъвско краче,
детска радост
в малка
детска раничка.
старост...

Леко на душата
Влажно между краката
Ситни стъпки под дъжда
Яж яйца
Яж яйца…

Изтича през ръцете ми
сън
спи ми се
в очите ми
ги няма
вече дните ми

бригадири (just for fun)

Циганчета мръсни,
рошваи ,
бездомни,
ще се съдиме до дупка,
познаваш ли баща ми?
Ке ви сбием всичките,
ке ви акаме в устичките
по дупките ще бъркаме
но в колибки няма да живеме.
Шум адски много
вдигаме,
бири адски много
пиеме.
Със нашите не сме
и вашите ги мразиме,
сами,
сами
на терасата
цигари адски много пушиме.
Е тва е
с одеала завити сме
по улиците болни сме.
И много
Недоволни сме.

Полетях срещу слънцето,
за да избягам
от мен
от града,
от желанията
и лудите,
случките,
очакването на нощта.
И пак ме стягаха
мислите,
случките,
лудите.
И желаех отново града,
пак да се върна
под сянката
да посрещна нощта.
Над покривите червени
на тясно при тебе
мокро
и сладко
трака машината тихо в нощта.

нов ден

Премести се,
промени се,
тракат копчетата,
трака в сърцето ми,
залепнали спомени,
думи и погледи.
Тракат в главата ми
въпроси и
питанки.
Питам
как
к защо,
и кога.
Не искам да направя
последната крачка
твърде ужсно
объркано
добре ми е тук.

отплуване

Облаците над моя град,
сама в транспорт
с мечти
и
100 %
във кръвта.
искам
наляво
потно
тъмно
синьо
през мен
тихо
тайно
на голо
в дъжда.
Погледни
през шумни компании
във мен.
Погледни надясно,
отмести глава,
тежко е ,
тежко е ,
не мисли за това.

138

Глаголни форми
във мрачни сгради,
отговорност прехвърлят
отдавна
закостенелите норми.
100 грама водка
в голямото, баце.
Могат да се вмъкват
в главата ти
грубо
сочещи с пръст,
морално погубени
родители смачкани.
Бягай,
бягай.
Разговорната реч пропускаш,
а кой те учи на реален живот?
довечера- театър,
ако не слушаш- бъркаш.
Утопичен атрибут
във малките чантички,
а всички са толкова
непоправимо
сбъркани.

Писмо

Бърнард,

Шум. В сърцето имам шум,
прехвърлям старите ти файлове,
през тях надничат другите ,
от мен там няма и следа.
И мислих ,
мислих
дълги вечери,
а ние сме били
отдавна вече счупени.
И не е бил за нас града,
принцеси в него не виреят,
обувките си никога не губя аз,
десет дупки ги пристягат,
нямам , нямам
своя тайна.

Лятото зад мен
спи,
спят тихо и другите.

В кутийката ни
светлина
все още има
и като поетите стари
в учебници,
подвързани със страх от провал,
нашето вкусно като ябълка
минало-бъдеще
се разпада
на пухчета
към морската гара.

Все така,
все така,
все така,
ние двамата с тебе сме лудите,
които не могат да бъдат в света.


Лей Чери