Бърнард,
Шум. В сърцето имам шум,
прехвърлям старите ти файлове,
през тях надничат другите ,
от мен там няма и следа.
И мислих ,
мислих
дълги вечери,
а ние сме били
отдавна вече счупени.
И не е бил за нас града,
принцеси в него не виреят,
обувките си никога не губя аз,
десет дупки ги пристягат,
нямам , нямам
своя тайна.
Лятото зад мен
спи,
спят тихо и другите.
В кутийката ни
светлина
все още има
и като поетите стари
в учебници,
подвързани със страх от провал,
нашето вкусно като ябълка
минало-бъдеще
се разпада
на пухчета
към морската гара.
Все така,
все така,
все така,
ние двамата с тебе сме лудите,
които не могат да бъдат в света.
Лей Чери
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар