понякога когато говоря се смея,
за прикривам ужаса в мен
и често подхранвам демоните си -
малки и злобни,
гадни, смрадливи,
но пък си нямам друго.
избягвам да оставам сама,
за да не виждам отражението си -
изплашена, разплакана,
ядосана и зла.
студеният глас във ухото
ми действа отрезвяващо
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар