Бърнард,
Шум. В сърцето имам шум,
прехвърлям старите ти файлове,
през тях надничат другите ,
от мен там няма и следа.
И мислих ,
мислих
дълги вечери,
а ние сме били
отдавна вече счупени.
И не е бил за нас града,
принцеси в него не виреят,
обувките си никога не губя аз,
десет дупки ги пристягат,
нямам , нямам
своя тайна.
Лятото зад мен
спи,
спят тихо и другите.
В кутийката ни
светлина
все още има
и като поетите стари
в учебници,
подвързани със страх от провал,
нашето вкусно като ябълка
минало-бъдеще
се разпада
на пухчета
към морската гара.
Все така,
все така,
все така,
ние двамата с тебе сме лудите,
които не могат да бъдат в света.
Лей Чери
28.4.09
понякога
понякога когато говоря се смея,
за прикривам ужаса в мен
и често подхранвам демоните си -
малки и злобни,
гадни, смрадливи,
но пък си нямам друго.
избягвам да оставам сама,
за да не виждам отражението си -
изплашена, разплакана,
ядосана и зла.
студеният глас във ухото
ми действа отрезвяващо
за прикривам ужаса в мен
и често подхранвам демоните си -
малки и злобни,
гадни, смрадливи,
но пък си нямам друго.
избягвам да оставам сама,
за да не виждам отражението си -
изплашена, разплакана,
ядосана и зла.
студеният глас във ухото
ми действа отрезвяващо
19.4.09
18.4.09
Вечер прозата не ми върви
Ако понякога ми липсва усмивката ти
и очите ти хладни, студени
няма да е защото обичам лицето ти.
Хората тук не разбират шегите ми,
усмивките им са изкривени и болни,
в очите им няма искрици засмени,
а във жълто избива синтетика.
* * *
Обаждане от никого не чакам
и писма не получавам аз от теб,
във времената сложни нас приклещили
парфюма ти усетих отдалече.
Между бедрата мокри тихо несъбудени
все по-рядко има трепети по теб,
белезите по ръцете ми
напомнят със мехурите си
за фатални нощи
завършили във чуждите легла,
но цялата фаталност минала е
във твоите вени през една игла.
и очите ти хладни, студени
няма да е защото обичам лицето ти.
Хората тук не разбират шегите ми,
усмивките им са изкривени и болни,
в очите им няма искрици засмени,
а във жълто избива синтетика.
* * *
Обаждане от никого не чакам
и писма не получавам аз от теб,
във времената сложни нас приклещили
парфюма ти усетих отдалече.
Между бедрата мокри тихо несъбудени
все по-рядко има трепети по теб,
белезите по ръцете ми
напомнят със мехурите си
за фатални нощи
завършили във чуждите легла,
но цялата фаталност минала е
във твоите вени през една игла.
6.4.09
Нели
Сред многото хора
в непознати лица
черно бяло, контрастно
блъскат ме луди
и страи смърдят.
Видях те теб
и ти мен видя,
тръпчивата захар
във твойта коса
наниза в окото ми
малка усмивка.
За пръв път те виждам
не да мълчиш,
а игриво, усмихнато,
някак безсмислено
каза ми тихичко:
"Христос воскресе!"
и аз замълчах.
в непознати лица
черно бяло, контрастно
блъскат ме луди
и страи смърдят.
Видях те теб
и ти мен видя,
тръпчивата захар
във твойта коса
наниза в окото ми
малка усмивка.
За пръв път те виждам
не да мълчиш,
а игриво, усмихнато,
някак безсмислено
каза ми тихичко:
"Христос воскресе!"
и аз замълчах.
Абонамент за:
Публикации (Atom)