The Trial

Good morning Worm your honour
The crowd will plainly show
The prisoner who now stands before you
Was caught red handed showing feelings
Showing feelings of an almost human nature
This will not do
CALL THE SCHOOLMASTER
I always said he'd come to no good
In the end your honour
If they'd let me have my way I could
Have flayed him into shape
But my hands were tied
The bleeding hearts and artists
Let him get away with murder
Let me hammer him today
Crazy toys in the attic I am crazy
Truly gone fishing
Crazy toys in the attic he is crazy
They must have taken my marbles away
You little shit, you're in it now
I hope they throw away the key
You should talked to me more often
Than you did, but no you had to
Go your own way. Have you broken any homes up lately?
"Just five minutes Worm your honour him and me alone"
Baaaaaabe
Come to mother baby let me hold you in my arms
M'red I never wanted him to get in any trouble
Why'd he ever have to leave me
Worm your honour let me take him home
Crazy over the rainbow I am crazy
Bars in the window
There must have been a door there in the wall
When I came in
Crazy over the rainbow he is crazy
The evidence before the court is
Incontrovertible, there's no need for
The jury to retire
In all my years of judging
I have never heard before of
Some one more deserving
The full penalty of law
The way you made them suffer
Your exquisite wife and mother
Fills me with an urge to defecate
But my friend you have revealed your deepest fear
I sentence you to be exposed before your peers
Tear down the wall

first degree murder

breast-feeding

синтактичното мислене загражда,
а когато погледна назад
спомените ми са тъмни и болнично оцветени
да разбереш мислите ми
няма
няма

водата -студена и мътна,
а на морската гара
чувствам само топлина

по-късно забравих и забравена бях
и в огледалото образ
няма
няма

скрих всичко с голяма черна черта,
нощта все пак остана при мен
мокро и тежко
студено, ветровито пространство

* * *

добрата стара клиширана болка
пронизва гърдите,
безумно остър нож
сълзи и сополи
и тук става твърде физически точно
някой е стиснал гърлото ти с ръка
не стига въздух и ти текат лигите,
любовни чувства-кура ми
те минават от там често,
а другото е въображение и унаследени представи

* * *

светът изглежда толкова далечен днес
красив ,изпълнен със измами и лъжи
от утре може би ще стане мой отново.
а днес ще спя с отровния си дъх
стоманен и червен
взех каквото пожелах,останалото разруших.
дните ми са като птиците ,които толкова мразя
спират за малко и те поглеждат накриво,
после стават на пепел.
това е твоето мечтано етикетче
лъскава цигарена кутия
или просто лист ,на който записваме ненужни мисли,
а след това изчезваме и сме вече други.
и би било красиво пак да се въртим със вятъра ,
да казваме прекрасните лъжливи думи,
заспиваме със своите измислици
и няма нищо друго,
не безпокойте,днес създаваме...