...

2010-10-05T13:06:00.000+02:00

огледало

2010-03-09T22:13:00.000+01:00

Залепи ми огледало
до леглото
за да те изпия
пред него
дълбоко през мен
и теб
не сме бидони
със зеле
но спокойно
се побират
душите
ни
в две чаши
с ром
и никога на сутринта
не остава много
достатъчно
за да
те изпия
и довечера
между тъпи
завивки
на цветя

2010-02-05T22:47:00.000+01:00

Готвещи тъпаци
били са и те с нас някога
навират ми в пространството
посредствена поезия
и е много ново
и интересно дори
и ги слушат със
сълзи на очи
рошави
объркани
бохеми.
залитащи думи
увличат нежни мозъци
в ненужни опити
да бъдат всички
като татко Бил Лий
познавам ги
повечето
от години
и някак много
пострадха опитите им
от изварени във
мръсното
хероинови дни

2010-02-05T22:45:00.002+01:00

Малка маймунка
ще стоплиш ли студеното
ми краче
покрито с лунички
Ммм по-скоро не,
чорапите ме спасяват
от среднощно премръзване
ти обаче,
малка маймунка
ухаеш добре
на гореща ютия
а мама преди
топлеше така
студеното ми краче
покрито с лунички
показах ти ги веднъж
в сутрешен мързел
тогава се сгряхме добре

2010-02-05T22:45:00.001+01:00

Бях в Ню Йорк
с черна чанта
в нея-
бяло ломо,
семена
и малка книжка
за спасител във ръжта.

Бях на въртележка с конче
и тъй като
аз нямам си
сестра,
повозих се
доволничко
сама.

Добре, че няма телефони
там, където си сега
биха се обадили
милиони
разстроени
да нарушават
на Селинджър
покоя във смъртта.

2010-02-05T22:44:00.000+01:00

Лелче,
дори когато ти миришат чорапите
да знаеш че много те обичам
защото навярно и
моите не са много читави
обичам да те намирам
във къщи
по пижама да се бориш с
компютъра
и после на терасата с цигари
целувки в тъмното
и само ние си знаем
колко е смешно
когато смущтаваш
всичко наоколо
но това е
защото
никави сили,
природни закони
и прочее
не биха издържали
на пряк сблъсък
със теб
и чорапите
в ъгъла

2009-12-07T21:43:00.001+01:00

Дръпни ,
отпий ,
гълтай ,
слушай ,
бягай ,
отиди ,
открадни,
изпуши
послените
лесно спечелени ,
тъмно зелени
летни
пари.
В широки
дънки
малки ,
стегнати ,
захарно изпечени ,
красиви
летни задници.
Сини ,
пустинни ,
леко миражни ,
квадратно
симетрични
камилски
летни
ковчези.
Замяни ,
упадъчни ,
пакетирани,
силни
и все пак
вкусни ,
по детски
паметни
западни мечти

2009-12-07T21:32:00.001+01:00

Лицето ми
е като
бяла,
гладка,
хладна,
порцеланова
чиния
в тоалетната
умело
скрита.
И хладно е
ако ме
пипнеш
и хладна съм самата аз.
Като тоалетната
чиния
приемам всички
жалки,
плахи,
пияни,
неразумни,
неконтролируеми
остатъци
и във сърцето ми
остават
всичките ви
отвратителни
отпадъци.

2009-12-07T21:12:00.001+01:00

Жълт,
малък,
някак
кисел,
твърде любим
във кофите
горящи
задължително
необходим,
той е моят
остров
във тъмното море
от огнени мечи
и той се блъска
страстно
в замръзнала вода,
главата ми
далечно
натежала
+7 часа
+ 12 пояса
студени
край хилави
дървета
с клиширани
листа
зелени,
под тях във черно
може би ,
солено
дъската дълга
оглежда се
край езеро
любимо
на детски сънища
в неясните компромиси.

2009-12-03T22:32:00.000+01:00

когато пишкам
пускам
малка
палава
игрива
не много учтива
коварна
жълтоока
хлъзгава
змия.
и ако
все пак
не успея
на мига
да я опитомя,
тя твърде нелюбезно
със съскаща ирония
в гласа
хладно, хладно
твърде нагло
ще направи
гащите ми
да приличат
на накиснати
за дълго
във вода.

2009-11-20T23:43:00.000+01:00

It`s the day that never came,
happy hour didn`t happen.
Wings of grey,
they couldn`t fly,
so many thing we never say-
brown drops
of liquid sugar rays
through dark n cloudy
summer days,
dark sea
n bright, bright
dizzy sky

So as the sun smiles
down to me
I sometimes wish
I didn`t leave

Ah, fuck that shit
I hate the rhymes,
it ends like this-

Glue me with your salt
I am the pancake cat no more .

2009-11-20T23:37:00.002+01:00

On and off, on and off, it`s nothing but white silence in a box
loud presence playing in a circle
around the globe
7000 miles of wet legs in the morning.
Dirty smiles and cruel waves,
behind closed doors -
"Would you like a drink
in the evening haze"
Slash your wrists
on the blue blue floor,
through the fish eyes
high contrast black,
it seemed that they
kind of liked the kisses.
Too proud and scared
they fell asleep
on the blue, blue floor
with wrists wide slashed
the cold,cold waves
could steal your breath.
Better silence it all
as she might regret
the happy times.
She was never meant to smile
I think she got it wrong

2009-11-20T23:36:00.000+01:00

my dirty smoke
is like a
green fever
liquid night
salt deep in my breath
hard fire dancing
the slow rhythm
of you above me
could make eternity a dark breeze

magnetic poetry pt 1

2009-09-20T22:17:00.002+02:00

baby dance with an angel wild girl
translucent women born sad and broken
desire naked mornings
delicious steel candy kissing
young brother will clean
hard velvet glass of every yesterday`s
stiff sex warm and wet steam
would have to listen as he`s blind
make his voice decay
the smiles r melting caramel
her needle heals she`ll never die

2009-09-07T08:25:00.003+02:00

Слънцето залязва в очите ми
всеки ден
към 7, 7 и нещо
и тогава през мръсните си очила
спокойно мога
тайно
да осмивам света.

Днес в 6 и 30
някак твърде рано
лъчите удрят клепачите
и зная-
това е знак-
пак идва края.
Завърта се света
и аз със него-
там утре ще изпадна-
на друг
далечен бряг.
Вълните там не се разбиват
с викове красиви
и вече чувам аз шумът на моя град.
И той ми липсва истински ,
когато
рано сутрин
ме буди от сън
тишина.
Но дали във море от коли
и шум необятен
ще вкусвам
пак
на твоята
усмивка
слънчева
солта?

2009-09-07T08:19:00.002+02:00

Под всяка шапка
на всеки ъгъл
под сиво слънце
хладно
стъклени
минават бързи дни.
И във водата захарна
отплуват
малките
червени риби.
В солените вълни
през мръсните стъкла
пак виждам теб.
И цялата поезия
набъразо
надраскана
на касова бележка с
12.99 цена
няма да застане на пътя
на крилата,
които
насила
ме водят
у дома.

пети клас

2009-06-07T07:37:00.003+02:00

цигари каше
в малко
лъвско краче,
детска радост
в малка
детска раничка.
старост...

2009-06-07T07:37:00.001+02:00

Леко на душата
Влажно между краката
Ситни стъпки под дъжда
Яж яйца
Яж яйца…

2009-05-26T08:08:00.000+02:00

Изтича през ръцете ми
сън
спи ми се
в очите ми
ги няма
вече дните ми

бригадири (just for fun)

2009-05-19T06:34:00.002+02:00

Циганчета мръсни,
рошваи ,
бездомни,
ще се съдиме до дупка,
познаваш ли баща ми?
Ке ви сбием всичките,
ке ви акаме в устичките
по дупките ще бъркаме
но в колибки няма да живеме.
Шум адски много
вдигаме,
бири адски много
пиеме.
Със нашите не сме
и вашите ги мразиме,
сами,
сами
на терасата
цигари адски много пушиме.
Е тва е
с одеала завити сме
по улиците болни сме.
И много
Недоволни сме.

2009-05-19T06:27:00.002+02:00

Полетях срещу слънцето,
за да избягам
от мен
от града,
от желанията
и лудите,
случките,
очакването на нощта.
И пак ме стягаха
мислите,
случките,
лудите.
И желаех отново града,
пак да се върна
под сянката
да посрещна нощта.
Над покривите червени
на тясно при тебе
мокро
и сладко
трака машината тихо в нощта.

нов ден

2009-05-19T04:53:00.001+02:00

Премести се,
промени се,
тракат копчетата,
трака в сърцето ми,
залепнали спомени,
думи и погледи.
Тракат в главата ми
въпроси и
питанки.
Питам
как
к защо,
и кога.
Не искам да направя
последната крачка
твърде ужсно
объркано
добре ми е тук.

отплуване

2009-05-14T19:59:00.003+02:00

Облаците над моя град,
сама в транспорт
с мечти
и
100 %
във кръвта.
искам
наляво
потно
тъмно
синьо
през мен
тихо
тайно
на голо
в дъжда.
Погледни
през шумни компании
във мен.
Погледни надясно,
отмести глава,
тежко е ,
тежко е ,
не мисли за това.

138

2009-05-05T22:37:00.005+02:00

Глаголни форми
във мрачни сгради,
отговорност прехвърлят
отдавна
закостенелите норми.
100 грама водка
в голямото, баце.
Могат да се вмъкват
в главата ти
грубо
сочещи с пръст,
морално погубени
родители смачкани.
Бягай,
бягай.
Разговорната реч пропускаш,
а кой те учи на реален живот?
довечера- театър,
ако не слушаш- бъркаш.
Утопичен атрибут
във малките чантички,
а всички са толкова
непоправимо
сбъркани.

Писмо

2009-04-28T01:27:00.009+02:00

Бърнард,

Шум. В сърцето имам шум,
прехвърлям старите ти файлове,
през тях надничат другите ,
от мен там няма и следа.
И мислих ,
мислих
дълги вечери,
а ние сме били
отдавна вече счупени.
И не е бил за нас града,
принцеси в него не виреят,
обувките си никога не губя аз,
десет дупки ги пристягат,
нямам , нямам
своя тайна.

Лятото зад мен
спи,
спят тихо и другите.

В кутийката ни
светлина
все още има
и като поетите стари
в учебници,
подвързани със страх от провал,
нашето вкусно като ябълка
минало-бъдеще
се разпада
на пухчета
към морската гара.

Все така,
все така,
все така,
ние двамата с тебе сме лудите,
които не могат да бъдат в света.

Лей Чери

понякога

2009-04-28T00:24:00.000+02:00

понякога когато говоря се смея,
за прикривам ужаса в мен
и често подхранвам демоните си -
малки и злобни,
гадни, смрадливи,
но пък си нямам друго.

избягвам да оставам сама,
за да не виждам отражението си -
изплашена, разплакана,
ядосана и зла.
студеният глас във ухото
ми действа отрезвяващо

2009-04-19T21:50:00.003+02:00

В светлината на фаровете
по широко поле
крив монах отглежда макове.
Срещнах миналото
и :
едно, две
тихо прошепна,
със злоба погледна,
счупих костта си
на две три-места.

Вечер прозата не ми върви

2009-04-18T23:02:00.002+02:00

Ако понякога ми липсва усмивката ти
и очите ти хладни, студени
няма да е защото обичам лицето ти.
Хората тук не разбират шегите ми,
усмивките им са изкривени и болни,
в очите им няма искрици засмени,
а във жълто избива синтетика.

* * *

Обаждане от никого не чакам
и писма не получавам аз от теб,
във времената сложни нас приклещили
парфюма ти усетих отдалече.
Между бедрата мокри тихо несъбудени
все по-рядко има трепети по теб,
белезите по ръцете ми
напомнят със мехурите си
за фатални нощи
завършили във чуждите легла,
но цялата фаталност минала е
във твоите вени през една игла.

Нели

2009-04-06T18:09:00.000+02:00

Сред многото хора
в непознати лица
черно бяло, контрастно
блъскат ме луди
и страи смърдят.
Видях те теб
и ти мен видя,
тръпчивата захар
във твойта коса
наниза в окото ми
малка усмивка.
За пръв път те виждам
не да мълчиш,
а игриво, усмихнато,
някак безсмислено
каза ми тихичко:
"Христос воскресе!"
и аз замълчах.

Огледала

2009-03-09T09:00:00.003+01:00

София

2009-02-26T12:43:00.005+01:00

за моите колеги Веско и Стоянски

2009-02-18T22:27:00.006+01:00

дисиденти
декаденти
деграданти
филолози
в новия век
на ненужни
облаги
дали
кога
или
бихме могли
да бъдем различни
себични
и не съвсем прозаични
млади
надеждни
страстни
души
интелигенти
измежду необходимост
да тъсрсим
утехи
успехи
припознаваме
своите дрехи
доспехи
в отминали вече
стари неща
и тъсрим
успешно
понякога
безутешно
новите
мили блага
как икаме
страстно желаем
viva la liberta

bored

2009-02-18T19:22:00.002+01:00

2009-02-17T23:04:00.000+01:00

парите, с които ще купиш сърецето ми
горят в нечий джоб
срещу топче найлон

разходка

2009-02-01T19:01:00.004+01:00

Писмо до Ваценцеее

2007-11-07T21:36:00.000+01:00

айде махам лошият сън

Знаеш, много ню тингз, мноу емоции начи :П смесени, както винаги, то винаги съм вярвала в дуалиЗЪМЪТ, така да се каже.
Софийското уни върви, ама бавно и тегавко, много пари изяжда, почти като детенце ми е, само ме дразни- никнат му зъбки да ме хапе повечко и по- честичко, и като ходи залита, та да увлича и мен по страничните пътища :) пари за учбеници всеки път си казвам , че давам за последно, а после- аре само още един.... та от тук да скочим на темата за либоФтЪТ, дото силно ни вълнува, любоФтЪТ и тя така си вика- само още един път, ама я затвориха на скрито -покрито, затрито, домашно, родителско рехабилитационно местенце (дупенце), където допускат визити и плътски прояви от време на време, и сега любоФтЪТ уж е добре и ще живее (ама още един път само, дали... или) :) любоФтЪТ ми каза дъ мост уонтед за женорята , направо скарални, думички, аз взех, че ловд хим бек :П Мани, мани, лудост и безумие, гадост и зараза, като нагаЗА в дъ дийп шит и олл имошънъл стъфф става страшноу :) пробъбли гона гет хърт, няма нужда от припомняне.Но аз тебе ще те чакам скоро на *от 4 до 6 очи* да си ги думаме тези мили приказки , подсладени с ром, уи кен до ит пейка парти стайл, без дъ пейка парт, че иде яко студ- тук приложих и метереологичната информация, която, сигурна съм, ти така ийгърли икспект :Д след две седмици ставам голяма (поспалана, искам да стана мечица и да спинкам зимен сън и да сънувам голи мечоци, мамка му). Та като стана голяма кака русокоса с еййй такива цици.... ще се почерпя с три целувки- от Кики (Рики), от теб много искам една, ама с месец закъснение ще е пу пу, и една ще си млясна навътре към мен, малко селф естийм хи хи хи, ала бала, цуни муцуни.Айде, стига я изучава тая психология, за този семестър стига, хващай летящото чудо на чудесата и бек ту дъ руутс, шта черпя с котка и чушки.

ЗАВИНАГИ

сънувах

2007-08-13T21:59:00.000+02:00

Теб за първи път от месеци насам. Лош сън, като последните няколко. Губиш се, мен не можеш да излъжеш, ставаш сянка, незабележим може би за другите. Усеща се липсата ти, има нещо празно в очите. Сутрин те търсят и са жадни, много жадни, изморени въпреки това. Учудваща е скоростта,с която се изтрелваш от леглото, помня преди се въргаляше часове из чаршафите докато се решиш да станеш, търкаш се като котараче във възглавницата, отваряш едно око и гледаш мързеливо, но доволно. Сега- празни очи и скачаш, леглото се разтриса от движенията ти, протягаш ръце към шкафа и после те няма. Супер автоматично и призрачно отваряш вратичката и се понасяш към празно място с нужните артикули. После пак те няма. Няма те дълго време и аз виждам само форма пред себе си. Ставаш прозрачен вече, не знам мислите ти, но виждам ръцете ти. В съня ми те са скръстени на гърдите ти, криеш ги умело, но аз виждам, защото знам какво има там. Големи рани, покрити с гной, бяла разтягаща се, лепнеща гадост те покрива и те раздира, отгоре има черна коричка. Кожата се разкъсва и ръцете ти се залепват една за друга през свивките, плътта се разтегля и тече бялата гадост, като разтопен кашкавал е, само че гори и отдолу се подава черното ти месо, покрито е с лилави синини, които се подуват и пълнят с въздух. Правиш опит да се освободиш, но раните се залепват една за друга все по-стегнато. Кожата се къса, теб не те боли, цялата болка е в мен, раздира ме, а черни дупки покриват телата и на двама ни. Ти обаче не чувстваш нищо, теб те няма, станал си истинска сянка, само аз знам, че те има, не съществуваш никъде другаде. Малките дупки, които никой не вижда, и те стават големи и гнойни, покрити с черната коричка, която е твърда и дебела, цепи се по дължина и меката кожа се сбръчква и пада. Парче по парче се стича по пода, няма те, няма те. Мекото стъкло се надува, втвърдява, разцепва, кърви, смърди, капе върху очите ми, залепва като восък. Така сме спокойни, защото не виждам и вече те няма наистина. Знам къде отиваш и кого ще срещнеш. Той е малък, безформен, излязъл на парчета и окървавен, познава те, защото носи твоите белези по мъртвото си тяло. Няма име и няма душа, единствена негова цел са кошмарите, понася те по чаршафите през кървавите ми бедра натам, където няма Нищо. В тъмното оставам аз със тежка смърт във вените, дебел слой кафяво по цялото ми тяло, задушаващо мъчение, дърпа надолу, вечна умора без край, няма наоколо никой.
Събуждането и връщането в реалността е тежко. Цял ден щом затворя очи виждам ръцете ти, залепнали рани, които изгарят, разкъсват мен.

2007-07-31T06:58:00.000+02:00

Рано сутрин е студено и хубаво, някъде назад, далеч има мокри разхвърляни чаршафи и сутрешна ерекция , но чувството е безумен хлад.

2007-07-16T21:49:00.000+02:00

Пет години назад и милион случки по късно
Липсата на малки жестове- в краката на хората довечера въпреки желанието и разума. Парещата липса на разбиране извкиква образи, които да ми се струват поне малко познати и някъде там по трасето се появяват думите.Обезумелият Тристан вика по вятъра- ти имаше много дни пред себе си, голямата буца лед в стомаха знаеше и предвеща, ще изкъпеш тялото си в кръвта на онези, които не виждат с меки
и нежни очи, да получиш нищо няма. Безсмъртието ти е в твоята липсата, нулева стойност на емоциите, Не-Човекът не може да разпозае другия такъв заради черната студенина по тялото, той съществува само сетивно и твоята мисъл се изчерпва с допира. Един последен път би трябвало да те остави присъстващ и изчистен, голямо търкалящо се кълбо, което заражда копнежа по дъжда. Ти няма да можеш да съществуваш, защото Не-Човекът не разпознава подобния такъв и ражда безтегловност. Капките са непознати за нашия вид и място тук няма. За теб. Задушаваш ли се докато държиш знанието в шепи? Хората са лъжливи мисли пуснати по течението .По пътя си ще срещнеш много празнота, всяко твое малко движение, поместване по правата те води към забравени призраци. Сядаш край тях около пропаст, те трябва да узнаят, да бъдат стоплени. В теб няма нищо, което да дава огън и затова разполагаш само със думи : Аз съм твоята Майка, убих те преди години ,за да мога да заспя, а днес идвам да закърпя сърцето си, вървях дълги дни в кал и прах, и мръсотия ,тежка и пуста като очите ти,те са пряко наследство от твоят създател. Кубчета лед във стомаха ми, искам невинната си кръв разлята по бялото неразбиране ,ти беше малък и не осъзна ,че дори не притежаваше форма ,засят в горещата пустощ, залята със знаци от таблица, попил капки от нечия буря ненужна, измамна Красота. Липсваше ми днес, както винаги, теб обаче те няма, съществувал си само в сълзите ми, които не бяха видяни, ще те нося от тук до Вселената, моята лудост край няма.

2007-07-01T17:16:00.000+02:00

Пак те сънувах. Ставаш нахален. Събери си праи и си купи твоя собствена торта, стига вече на аванта, само за това ли идваш?Или ти хареса онази вчер виното? Заблуди ме снощи с mr. Sandman и малко (съвсем малко) КАЛЕ. Не си мисли ,че тази вечер няма да пусна да охранява,въпреки че той напоследък прекалява с ракията и млекото. аррррр

2007-06-30T13:08:00.000+02:00

The Trial

Good morning Worm your honour
The crowd will plainly show
The prisoner who now stands before you
Was caught red handed showing feelings
Showing feelings of an almost human nature
This will not do
CALL THE SCHOOLMASTER
I always said he'd come to no good
In the end your honour
If they'd let me have my way I could
Have flayed him into shape
But my hands were tied
The bleeding hearts and artists
Let him get away with murder
Let me hammer him today
Crazy toys in the attic I am crazy
Truly gone fishing
Crazy toys in the attic he is crazy
They must have taken my marbles away
You little shit, you're in it now
I hope they throw away the key
You should talked to me more often
Than you did, but no you had to
Go your own way. Have you broken any homes up lately?
"Just five minutes Worm your honour him and me alone"
Baaaaaabe
Come to mother baby let me hold you in my arms
M'red I never wanted him to get in any trouble
Why'd he ever have to leave me
Worm your honour let me take him home
Crazy over the rainbow I am crazy
Bars in the window
There must have been a door there in the wall
When I came in
Crazy over the rainbow he is crazy
The evidence before the court is
Incontrovertible, there's no need for
The jury to retire
In all my years of judging
I have never heard before of
Some one more deserving
The full penalty of law
The way you made them suffer
Your exquisite wife and mother
Fills me with an urge to defecate
But my friend you have revealed your deepest fear
I sentence you to be exposed before your peers
Tear down the wall

2007-06-30T13:00:00.001+02:00

first degree murder

2007-06-30T00:26:00.000+02:00

breast-feeding

синтактичното мислене загражда,
а когато погледна назад
спомените ми са тъмни и болнично оцветени
да разбереш мислите ми
няма
няма

водата -студена и мътна,
а на морската гара
чувствам само топлина

по-късно забравих и забравена бях
и в огледалото образ
няма
няма

скрих всичко с голяма черна черта,
нощта все пак остана при мен
мокро и тежко
студено, ветровито пространство

* * *

добрата стара клиширана болка
пронизва гърдите,
безумно остър нож
сълзи и сополи
и тук става твърде физически точно
някой е стиснал гърлото ти с ръка
не стига въздух и ти текат лигите,
любовни чувства-кура ми
те минават от там често,
а другото е въображение и унаследени представи

* * *

светът изглежда толкова далечен днес
красив ,изпълнен със измами и лъжи
от утре може би ще стане мой отново.
а днес ще спя с отровния си дъх
стоманен и червен
взех каквото пожелах,останалото разруших.
дните ми са като птиците ,които толкова мразя
спират за малко и те поглеждат накриво,
после стават на пепел.
това е твоето мечтано етикетче
лъскава цигарена кутия
или просто лист ,на който записваме ненужни мисли,
а след това изчезваме и сме вече други.
и би било красиво пак да се въртим със вятъра ,
да казваме прекрасните лъжливи думи,
заспиваме със своите измислици
и няма нищо друго,
не безпокойте,днес създаваме...